Очакване
Денят
в прозореца догаря,
приседнал тихо на перваза,
мушкатото целува за сбогуване
и с мене нежно се прощава.
Угасват
в мрак зениците,
жадувайки очакване,
препълнена с любов луната
пак приканва за мечтание.
С копнеж
дочувам стъпките,
плахо идващи от тишината,
в очакване на нощна нежност
оставям си отворена вратата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
