1 ene 2025, 8:22

Очакване

  Poesía
399 0 2

Краят на годината поглежда към началото –

студени сиви улици, премръзнали лица,

часовник стрелящ тишината със махалото,

очакване, с което тръпнат малките деца.

 

По клоните безмълвни на дървета пусти,

надеждата съзира множество слънца.

Мечти изречени с безгласни устни,

надничащи през осветени стъкълца.

 

Небе, достатъчно голямо, разпростряло

величествен, красиво звезден плащ .

Безспорно всяка мисъл разпознало,

надеждата закриля, като верен страж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите пожелания, Милена! Благословена и благополучна Нова година пожелавам и на теб!
  • Нека Бог бди над теб и те закриля! Мирна, светла и благодатна година ти пожелавам!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...