Краят на годината поглежда към началото –
студени сиви улици, премръзнали лица,
часовник стрелящ тишината със махалото,
очакване, с което тръпнат малките деца.
По клоните безмълвни на дървета пусти,
надеждата съзира множество слънца.
Мечти изречени с безгласни устни,
надничащи през осветени стъкълца.
Небе, достатъчно голямо, разпростряло
величествен, красиво звезден плащ .
Безспорно всяка мисъл разпознало,
надеждата закриля, като верен страж.