Краят на годината поглежда към началото –
студени сиви улици, премръзнали лица,
часовник стрелящ тишината със махалото,
очакване, с което тръпнат малките деца.
По клоните безмълвни на дървета пусти,
надеждата съзира множество слънца.
Мечти изречени с безгласни устни,
надничащи през осветени стъкълца.
Небе, достатъчно голямо, разпростряло
величествен, красиво звезден плащ .
Безспорно всяка мисъл разпознало,
надеждата закриля, като верен страж.
© Мария All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
