10 sept 2006, 0:29

Очакване 

  Poesía
538 0 6

Очите й - черни маслини,

къдриците - буйни вълни.

Устните - червени малини -

не спират,все нещо мълви.

 

Нослето й - малко и чипо -

топче върху нежен овал.

Личицето е  цяло покрито

със лунички - сняг навалял.

 

Ръчички със обич протяга,

прегръща ме нежно и силно,

с крачета потропва, все бяга -

край мен обикаля безспирно.

 

Ей такова е мойто момиче:

прекрасна и неземна  е тя.

Идва често при мене, обаче

пристига нощем, само в съня.

 

Засега дъщеря аз си нямам,

но ще имам, отгледани, две.

Ще  дойдат при мен - очаквам -

щом пораснат моите синове.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гери, Джейни, Гери и Вероника.
  • Много мило стихче, Етчи!
    Пожелавам ти след време да имаш най-добрите снахи-дъщери!
    Поздравче и усмивка!
  • Поздравления Етчи!
    Сбъдване ти пожелавам!

  • Веселяшко и непринудено стихче. Призванието на жената е да бъде майка. Явно у теб то е много силно, щом след двамата си сина имаш нужда от още деца(снахи и внуци)...
  • Благодаря ви, много приятели
    коментарите ви топлят моята душа.
    Дано да сте усетили хумора ми,
    зяменям липсата на дъщеря със снаха.

    Поздрав и усмивка.
  • Много е хубаво!!!Грабна ме!!!Поздрави и да си отгледаш хубави момичета искрено ти го пожелавам!!!
Propuestas
: ??:??