Очите й - черни маслини,
къдриците - буйни вълни.
Устните - червени малини -
не спират,все нещо мълви.
Нослето й - малко и чипо -
топче върху нежен овал.
Личицето е цяло покрито
със лунички - сняг навалял.
Ръчички със обич протяга,
прегръща ме нежно и силно,
с крачета потропва, все бяга -
край мен обикаля безспирно.
Ей такова е мойто момиче:
прекрасна и неземна е тя.
Идва често при мене, обаче
пристига нощем, само в съня.
Засега дъщеря аз си нямам,
но ще имам, отгледани, две.
Ще дойдат при мен - очаквам -
щом пораснат моите синове.
© Анета Саманлиева Всички права запазени