2 ene 2018, 2:53

Очаквания

  Poesía » Otra
587 0 3

Помня го. Вчера ли беше?
Бързо дойде първи клас.
Днес сме големи и смели.
Камери светят за нас.

Слънце. И допир на книга.
Зрънце в огромния куп.
Нежно бетона намига.
Вие се дългият път.

Помня момента далечен.
Влязох, белязан от страх.
Старото малко елече.
Виждам и погледа плах.

Всички игри и неволи –
болки, усмивки, сълзи.
Споменът топъл ме гони,
в тези отлитащи дни.

Вече уверени, зрели,
гледаме пътя пред нас.
Стръмен наклон от проблеми.
Няма учител и клас!

Ние ви казваме сбогом.
Тръгваме право напред!
Носим години. И спомен.
Вред се разнася: „Късмет!“.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...