2 янв. 2018 г., 02:53

Очаквания 

  Поэзия » Другая
415 0 3

Помня го. Вчера ли беше?
Бързо дойде първи клас.
Днес сме големи и смели.
Камери светят за нас.

Слънце. И допир на книга.
Зрънце в огромния куп.
Нежно бетона намига.
Вие се дългият път.

Помня момента далечен.
Влязох, белязан от страх.
Старото малко елече.
Виждам и погледа плах.

Всички игри и неволи –
болки, усмивки, сълзи.
Споменът топъл ме гони,
в тези отлитащи дни.

Вече уверени, зрели,
гледаме пътя пред нас.
Стръмен наклон от проблеми.
Няма учител и клас!

Ние ви казваме сбогом.
Тръгваме право напред!
Носим години. И спомен.
Вред се разнася: „Късмет!“.

 

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??