Очаквания
Помня го. Вчера ли беше?
Бързо дойде първи клас.
Днес сме големи и смели.
Камери светят за нас.
Слънце. И допир на книга.
Зрънце в огромния куп.
Нежно бетона намига.
Вие се дългият път.
Помня момента далечен.
Влязох, белязан от страх.
Старото малко елече.
Виждам и погледа плах.
Всички игри и неволи –
болки, усмивки, сълзи.
Споменът топъл ме гони,
в тези отлитащи дни.
Вече уверени, зрели,
гледаме пътя пред нас.
Стръмен наклон от проблеми.
Няма учител и клас!
Ние ви казваме сбогом.
Тръгваме право напред!
Носим години. И спомен.
Вред се разнася: „Късмет!“.
© Димитър Драганов All rights reserved.
