2.01.2018 г., 2:53 ч.

Очаквания 

  Поезия » Друга
417 0 3

Помня го. Вчера ли беше?
Бързо дойде първи клас.
Днес сме големи и смели.
Камери светят за нас.

Слънце. И допир на книга.
Зрънце в огромния куп.
Нежно бетона намига.
Вие се дългият път.

Помня момента далечен.
Влязох, белязан от страх.
Старото малко елече.
Виждам и погледа плах.

Всички игри и неволи –
болки, усмивки, сълзи.
Споменът топъл ме гони,
в тези отлитащи дни.

Вече уверени, зрели,
гледаме пътя пред нас.
Стръмен наклон от проблеми.
Няма учител и клас!

Ние ви казваме сбогом.
Тръгваме право напред!
Носим години. И спомен.
Вред се разнася: „Късмет!“.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??