24 nov 2004, 14:45

Oчи

  Poesía
1.5K 0 0
Две хубави очи, в които те намерих.
Две ангелски крила, с които долетя,
през прозореца на моята душа.
В огледалото нежния ти лик съзрях,
в мечтите си потайни аз те пожелах.
Очи...очи...и пак очи.
Изгарящи... искащи... загадъчни.
Две хубави очи и неясни сребърни мечти,
омайват тези хубави очи
и хиляди сърца преплитат.
Две хубави очи искат и не знаят
Две хубави очи прозират и мечтаят.
Погледът безбрежен и мистичен...
Погледът ти тъжен и различен...
Тези две очи, две пурпурни реки,
в който виждам себе си дори...
Два бисера и две сълзи.
Но аз не знам кой си и това боли...
Усмихни се и ме отмини,
за да те имам поне за миг нали?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...