Nov 24, 2004, 2:45 PM

Oчи

  Poetry
1.5K 0 0
Две хубави очи, в които те намерих.
Две ангелски крила, с които долетя,
през прозореца на моята душа.
В огледалото нежния ти лик съзрях,
в мечтите си потайни аз те пожелах.
Очи...очи...и пак очи.
Изгарящи... искащи... загадъчни.
Две хубави очи и неясни сребърни мечти,
омайват тези хубави очи
и хиляди сърца преплитат.
Две хубави очи искат и не знаят
Две хубави очи прозират и мечтаят.
Погледът безбрежен и мистичен...
Погледът ти тъжен и различен...
Тези две очи, две пурпурни реки,
в който виждам себе си дори...
Два бисера и две сълзи.
Но аз не знам кой си и това боли...
Усмихни се и ме отмини,
за да те имам поне за миг нали?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...