24 нояб. 2004 г., 14:45

Oчи

1.5K 0 0
Две хубави очи, в които те намерих.
Две ангелски крила, с които долетя,
през прозореца на моята душа.
В огледалото нежния ти лик съзрях,
в мечтите си потайни аз те пожелах.
Очи...очи...и пак очи.
Изгарящи... искащи... загадъчни.
Две хубави очи и неясни сребърни мечти,
омайват тези хубави очи
и хиляди сърца преплитат.
Две хубави очи искат и не знаят
Две хубави очи прозират и мечтаят.
Погледът безбрежен и мистичен...
Погледът ти тъжен и различен...
Тези две очи, две пурпурни реки,
в който виждам себе си дори...
Два бисера и две сълзи.
Но аз не знам кой си и това боли...
Усмихни се и ме отмини,
за да те имам поне за миг нали?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николета Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...