20 may 2009, 0:53

Очи

1.1K 0 24

                  Очи

 


И когато край мене те няма,

и когато край мен не звъни

твоят глас, не е повод за драма

и причина за облачни дни.

 

Глух минавам и в делник, и в празник,

край жените, поспрели сред път,

че от техните орбити празни

сякаш твойте очи ме следят...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Удоволствие!
  • По - добре всеки ден да е драма,
    всеки нерв като в ад да заври,
    но на новото утро пред прага
    да те срещат две топли очи...

    Истинско удоволствие е тук, при тези стихове!




  • Обичните очи се запечатват като дамги в душата...
  • Ех, тези очи!От тях се започва...
  • Очите са по-изразителни от думите, по-нежни от гласа, по-завладящи от прегръдка, а проникновеният поглед, понякога, е по-желан и от целувка...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....