20 мая 2009 г., 00:53

Очи

1.1K 0 24

                  Очи

 


И когато край мене те няма,

и когато край мен не звъни

твоят глас, не е повод за драма

и причина за облачни дни.

 

Глух минавам и в делник, и в празник,

край жените, поспрели сред път,

че от техните орбити празни

сякаш твойте очи ме следят...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Удоволствие!
  • По - добре всеки ден да е драма,
    всеки нерв като в ад да заври,
    но на новото утро пред прага
    да те срещат две топли очи...

    Истинско удоволствие е тук, при тези стихове!




  • Обичните очи се запечатват като дамги в душата...
  • Ех, тези очи!От тях се започва...
  • Очите са по-изразителни от думите, по-нежни от гласа, по-завладящи от прегръдка, а проникновеният поглед, понякога, е по-желан и от целувка...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...