Очите...
Очите са прозорец към душата
и ако видиш някога сълзи,
знай, че те са капки от росата,
освежаващи зелените треви.
Очите плачат, също се и смеят,
огледало на живот несъвършен
и със страст невиждана копнеят
да срещат всеки следващ ден.
Очите молят да простиш,
без думи празни и излишни,
за спомените, каращи те да не спиш,
за грешки минали, предишни.
Очите - две малки бистри езера,
спокойни, чисти, необятни
крият своите тайни от света,
неизвестни и непонятни.
Очите - огънчета палави, игриви,
топлят, като слънчеви лъчи
и в нощите тъмни и сиви,
светят като мънички звезди.
и ако видиш някога сълзи,
знай, че те са капки от росата,
освежаващи зелените треви.
Очите плачат, също се и смеят,
огледало на живот несъвършен
и със страст невиждана копнеят
да срещат всеки следващ ден.
Очите молят да простиш,
без думи празни и излишни,
за спомените, каращи те да не спиш,
за грешки минали, предишни.
Очите - две малки бистри езера,
спокойни, чисти, необятни
крият своите тайни от света,
неизвестни и непонятни.
Очите - огънчета палави, игриви,
топлят, като слънчеви лъчи
и в нощите тъмни и сиви,
светят като мънички звезди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
