28 sept 2011, 6:25

Очите ми блестят! 

  Poesía » De amor
1320 0 17

 

Една звезда се сурна над Балкана

и аз летя, по Божията воля...

При Дунава, какво ли ми остана?!

Обречено, за теб, да се помоля...

 

Прекрачили и нрави, и прегради,

до теб ще стигнат думи - звън от чан.

Пред кратките ми нощни серенади

една лоза отново вие стан...

 

Една лоза към Бог ластар протяга.

От порив див разцепва се скалата,

а самодиви, както си приляга,

във виното ù вплитат си душата...

 

Една жена, едно сърце и устни...

Едни очи, разкъсали оковите...

Омайно вино си! И тежко си и вкусно!

Отпия ли - поисквам те отново!

 

Ех, как те искам, даже да греша!

Вселенски взрив във тихия ми свят!

От виното на твоята душа

очите ми... Очите ми блестят!

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??