Очите ми блестят!
Една звезда се сурна над Балкана
и аз летя, по Божията воля...
При Дунава, какво ли ми остана?!
Обречено, за теб, да се помоля...
Прекрачили и нрави, и прегради,
до теб ще стигнат думи - звън от чан.
Пред кратките ми нощни серенади
една лоза отново вие стан...
Една лоза към Бог ластар протяга.
От порив див разцепва се скалата,
а самодиви, както си приляга,
във виното ù вплитат си душата...
Една жена, едно сърце и устни...
Едни очи, разкъсали оковите...
Омайно вино си! И тежко си и вкусно!
Отпия ли - поисквам те отново!
Ех, как те искам, даже да греша!
Вселенски взрив във тихия ми свят!
От виното на твоята душа
очите ми... Очите ми блестят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
