28.09.2011 г., 6:25 ч.

Очите ми блестят! 

  Поезия » Любовна
1393 0 17

 

Една звезда се сурна над Балкана

и аз летя, по Божията воля...

При Дунава, какво ли ми остана?!

Обречено, за теб, да се помоля...

 

Прекрачили и нрави, и прегради,

до теб ще стигнат думи - звън от чан.

Пред кратките ми нощни серенади

една лоза отново вие стан...

 

Една лоза към Бог ластар протяга.

От порив див разцепва се скалата,

а самодиви, както си приляга,

във виното ù вплитат си душата...

 

Една жена, едно сърце и устни...

Едни очи, разкъсали оковите...

Омайно вино си! И тежко си и вкусно!

Отпия ли - поисквам те отново!

 

Ех, как те искам, даже да греша!

Вселенски взрив във тихия ми свят!

От виното на твоята душа

очите ми... Очите ми блестят!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??