Очите ми блестят!
Една звезда се сурна над Балкана
и аз летя, по Божията воля...
При Дунава, какво ли ми остана?!
Обречено, за теб, да се помоля...
Прекрачили и нрави, и прегради,
до теб ще стигнат думи - звън от чан.
Пред кратките ми нощни серенади
една лоза отново вие стан...
Една лоза към Бог ластар протяга.
От порив див разцепва се скалата,
а самодиви, както си приляга,
във виното ù вплитат си душата...
Една жена, едно сърце и устни...
Едни очи, разкъсали оковите...
Омайно вино си! И тежко си и вкусно!
Отпия ли - поисквам те отново!
Ех, как те искам, даже да греша!
Вселенски взрив във тихия ми свят!
От виното на твоята душа
очите ми... Очите ми блестят!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
