Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
18 dic 2009, 13:25

(Очите ми ме молеха да спра) 

  Poesía
784 0 11

Очите ми
ме молеха да спра...
а аз все синьото
на хоризонта търсех.
Обвила във воали
светлината
от болката,  
разплаквах тишината.
Потъвах
в необятната ù власт.
Не виждах друго освен 
това, което исках,
а молеха очите ми
да спра...
но как,
като до смърт обичах.
Изхвърли ме водата
на брега.
По пясъка
следите ми се губят.
Избодени очи 
не виждат светлина.
Но плачат с чайките, 
във две ресници.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??