Dec 18, 2009, 1:25 PM

(Очите ми ме молеха да спра) 

  Poetry
780 0 11

Очите ми
ме молеха да спра...
а аз все синьото
на хоризонта търсех.
Обвила във воали
светлината
от болката,  
разплаквах тишината.
Потъвах
в необятната ù власт.
Не виждах друго освен 
това, което исках,
а молеха очите ми
да спра...
но как,
като до смърт обичах.
Изхвърли ме водата
на брега.
По пясъка
следите ми се губят.
Избодени очи 
не виждат светлина.
Но плачат с чайките, 
във две ресници.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??