11 sept 2010, 22:19

Очите ми онемяха от чакане...

  Poesía » Otra
2.6K 0 13

Дворът, орехът, старата къща

и верандата - сякаш там те оставих,

спомени, скъпи спомени връщам,

мили татко, нима ме забрави...?!

 

Теб те няма, само нямо присъствие

в сърцето ми стари рани дълбае,

зная гроба къде е и  кръста,

но те търся   в празната стая...!

 

Дворът пуст е и старата къща,

а очите ми онемяха от чакане,

всеки спомен ще скътам и връщам,

все едно, че си тръгвам разплакана...!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...