Melany71 (Светла)
62 2719
11 сент. 2010 г., 22:19

Очите ми онемяха от чакане... 

  Поэзия » Другая
2243 0 13

Дворът, орехът, старата къща

и верандата - сякаш там те оставих,

спомени, скъпи спомени връщам,

мили татко, нима ме забрави...?!

 

Теб те няма, само нямо присъствие

в сърцето ми стари рани дълбае,

зная гроба къде е и  кръста,

но те търся   в празната стая...!

 

Дворът пуст е и старата къща,

а очите ми онемяха от чакане,

всеки спомен ще скътам и връщам,

все едно, че си тръгвам разплакана...!

 

 

 

 

 

© Светла Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??