Melany71 (Светла)
62 2719
11.09.2010 г., 22:19 ч.

Очите ми онемяха от чакане... 

  Поезия » Друга
2260 0 13

Дворът, орехът, старата къща

и верандата - сякаш там те оставих,

спомени, скъпи спомени връщам,

мили татко, нима ме забрави...?!

 

Теб те няма, само нямо присъствие

в сърцето ми стари рани дълбае,

зная гроба къде е и  кръста,

но те търся   в празната стая...!

 

Дворът пуст е и старата къща,

а очите ми онемяха от чакане,

всеки спомен ще скътам и връщам,

все едно, че си тръгвам разплакана...!

 

 

 

 

 

© Светла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??