Sep 11, 2010, 10:19 PM

Очите ми онемяха от чакане... 

  Poetry » Other
2372 0 13
Дворът, орехът, старата къща
и верандата - сякаш там те оставих,
спомени, скъпи спомени връщам,
мили татко, нима ме забрави...?!
Теб те няма, само нямо присъствие
в сърцето ми стари рани дълбае,
зная гроба къде е и кръста,
но те търся в празната стая...!
Дворът пуст е и старата къща,
а очите ми онемяха от чакане,
всеки спомен ще скътам и връщам,
все едно, че си тръгвам разплакана...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Random works
: ??:??