Дворът, орехът, старата къща
и верандата - сякаш там те оставих,
спомени, скъпи спомени връщам,
мили татко, нима ме забрави...?!
Теб те няма, само нямо присъствие
в сърцето ми стари рани дълбае,
зная гроба къде е и кръста,
но те търся в празната стая...!
Дворът пуст е и старата къща,
а очите ми онемяха от чакане,
всеки спомен ще скътам и връщам,
все едно, че си тръгвам разплакана...!
© Светла All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
