10 nov 2007, 12:53

Очите ми са твоите потребности 

  Poesía » Otra
886 0 21
Настръхват мислите ми в суеверие
и разкъсват се последните ни думи,
в самотното неосветено навечерие
скъсяват се минути помежду ни.
Израждаме се слепи - в разногласия,
с пропуснати от минало реванши,
богоизбрана, в жертва се пренесе
любовта, без никакви картбланши.
Шанс си ми! Защо гризеш като съмнение?
Очите ми са твоите потребности.
Чисти са, дори без капка обвинение.
Не са ми нужни повече нечестности.
Стъпалата ми кървят от стръмнините.
Колко пъти качвам се и слизам?
Заболяха ме юмруците от синините -
последният ми удар ще е прецизен.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??