10.11.2007 г., 12:53 ч.

Очите ми са твоите потребности 

  Поезия » Друга
832 0 21
Настръхват мислите ми в суеверие
и разкъсват се последните ни думи,
в самотното неосветено навечерие
скъсяват се минути помежду ни.
Израждаме се слепи - в разногласия,
с пропуснати от минало реванши,
богоизбрана, в жертва се пренесе
любовта, без никакви картбланши.
Шанс си ми! Защо гризеш като съмнение?
Очите ми са твоите потребности.
Чисти са, дори без капка обвинение.
Не са ми нужни повече нечестности.
Стъпалата ми кървят от стръмнините.
Колко пъти качвам се и слизам?
Заболяха ме юмруците от синините -
последният ми удар ще е прецизен.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??