Очите ми са твоите потребности
Настръхват мислите ми в суеверие
и разкъсват се последните ни думи,
в самотното неосветено навечерие
скъсяват се минути помежду ни.
Израждаме се слепи - в разногласия,
с пропуснати от минало реванши,
богоизбрана, в жертва се пренесе
любовта, без никакви картбланши.
Шанс си ми! Защо гризеш като съмнение?
Очите ми са твоите потребности.
Чисти са, дори без капка обвинение.
Не са ми нужни повече нечестности.
Стъпалата ми кървят от стръмнините.
Колко пъти качвам се и слизам?
Заболяха ме юмруците от синините -
последният ми удар ще е прецизен.
и разкъсват се последните ни думи,
в самотното неосветено навечерие
скъсяват се минути помежду ни.
Израждаме се слепи - в разногласия,
с пропуснати от минало реванши,
богоизбрана, в жертва се пренесе
любовта, без никакви картбланши.
Шанс си ми! Защо гризеш като съмнение?
Очите ми са твоите потребности.
Чисти са, дори без капка обвинение.
Не са ми нужни повече нечестности.
Стъпалата ми кървят от стръмнините.
Колко пъти качвам се и слизам?
Заболяха ме юмруците от синините -
последният ми удар ще е прецизен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
