Nov 10, 2007, 12:53 PM

Очите ми са твоите потребности

  Poetry » Other
1.1K 0 21
Настръхват мислите ми в суеверие
и разкъсват се последните ни думи,
в самотното неосветено навечерие
скъсяват се минути помежду ни.
Израждаме се слепи - в разногласия,
с пропуснати от минало реванши,
богоизбрана, в жертва се пренесе
любовта, без никакви картбланши.
Шанс си ми! Защо гризеш като съмнение?
Очите ми са твоите потребности.
Чисти са, дори без капка обвинение.
Не са ми нужни повече нечестности.
Стъпалата ми кървят от стръмнините.
Колко пъти качвам се и слизам?
Заболяха ме юмруците от синините -
последният ми удар ще е прецизен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...