2 ene 2018, 13:52  

Очите на слепеца

  Poesía
683 14 27

В мечтите си рисуваше небето,

измисляше си синият му цвят,

родил се сляп, със светлина в сърцето –

представяше си шарения свят!

 

Не беше виждал никога морето

но идваше тъй често на брега

и галеше го слънцето, което,

проникваше в красивата душа!

 

Обичаше да следва тишината,

не му тежеше тази самота,

препускаше на вятъра с крилата –

от мрака, той твореше красота!

 

Заспиваше с усмивката, която,

отнасяше със себе си в съня,

там виждаше цвета на добротата,

забравяше за свойта слепота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... и вижда това което ние окатите не виждаме... ПОЗДРАВИ за всички стихове... Те излизат от душата ти...
  • Силно е, харесах го много! Поздравления!
  • Мария, радвам се, че си надникнала тук! Благодаря ти!
  • Стиха се лее, като песен и притихва в сърцето ти! Разкрива ни как можем да се учим от живота и усещанията на такива хора.Чудесно е,Руми!
  • Чудесно! Разплака ме! Много истинско!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...