2 ene 2018, 13:52  

Очите на слепеца

  Poesía
681 14 27

В мечтите си рисуваше небето,

измисляше си синият му цвят,

родил се сляп, със светлина в сърцето –

представяше си шарения свят!

 

Не беше виждал никога морето

но идваше тъй често на брега

и галеше го слънцето, което,

проникваше в красивата душа!

 

Обичаше да следва тишината,

не му тежеше тази самота,

препускаше на вятъра с крилата –

от мрака, той твореше красота!

 

Заспиваше с усмивката, която,

отнасяше със себе си в съня,

там виждаше цвета на добротата,

забравяше за свойта слепота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... и вижда това което ние окатите не виждаме... ПОЗДРАВИ за всички стихове... Те излизат от душата ти...
  • Силно е, харесах го много! Поздравления!
  • Мария, радвам се, че си надникнала тук! Благодаря ти!
  • Стиха се лее, като песен и притихва в сърцето ти! Разкрива ни как можем да се учим от живота и усещанията на такива хора.Чудесно е,Руми!
  • Чудесно! Разплака ме! Много истинско!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...