2 янв. 2018 г., 13:52  

Очите на слепеца

679 14 27

В мечтите си рисуваше небето,

измисляше си синият му цвят,

родил се сляп, със светлина в сърцето –

представяше си шарения свят!

 

Не беше виждал никога морето

но идваше тъй често на брега

и галеше го слънцето, което,

проникваше в красивата душа!

 

Обичаше да следва тишината,

не му тежеше тази самота,

препускаше на вятъра с крилата –

от мрака, той твореше красота!

 

Заспиваше с усмивката, която,

отнасяше със себе си в съня,

там виждаше цвета на добротата,

забравяше за свойта слепота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... и вижда това което ние окатите не виждаме... ПОЗДРАВИ за всички стихове... Те излизат от душата ти...
  • Силно е, харесах го много! Поздравления!
  • Мария, радвам се, че си надникнала тук! Благодаря ти!
  • Стиха се лее, като песен и притихва в сърцето ти! Разкрива ни как можем да се учим от живота и усещанията на такива хора.Чудесно е,Руми!
  • Чудесно! Разплака ме! Много истинско!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...