Очите на слепеца
В мечтите си рисуваше небето,
измисляше си синият му цвят,
родил се сляп, със светлина в сърцето –
представяше си шарения свят!
Не беше виждал никога морето
но идваше тъй често на брега
и галеше го слънцето, което,
проникваше в красивата душа!
Обичаше да следва тишината,
не му тежеше тази самота,
препускаше на вятъра с крилата –
от мрака, той твореше красота!
Заспиваше с усмивката, която,
отнасяше със себе си в съня,
там виждаше цвета на добротата,
забравяше за свойта слепота!
© Руми All rights reserved.
