13 dic 2013, 22:56

Очите си по теб изгледах

  Poesía
754 0 6

А къде са ти сега реките?

Чии ръце ли ще те носят?

Нозете къде те водят?

С чии очи ще гледаш към звездите?

 

В косите ти, кобили черни

чии ли длани ще се гонят?

Плода на устните ти как ли

разцъфва пак чрез думи верни?

 

Ръцете ми днес не те носят,

нозете ти към мен не водят,

с очите ми света не гледаш.

Ръцете ми дъха ти просят

 

и  него търсят, в сънища

събират на утрините ти росите,

цветя, които пазиш свити

за мен и моите пътища.

 

Очите си по теб изгледах…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огнян Цветанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....