13 дек. 2013 г., 22:56

Очите си по теб изгледах

751 0 6

А къде са ти сега реките?

Чии ръце ли ще те носят?

Нозете къде те водят?

С чии очи ще гледаш към звездите?

 

В косите ти, кобили черни

чии ли длани ще се гонят?

Плода на устните ти как ли

разцъфва пак чрез думи верни?

 

Ръцете ми днес не те носят,

нозете ти към мен не водят,

с очите ми света не гледаш.

Ръцете ми дъха ти просят

 

и  него търсят, в сънища

събират на утрините ти росите,

цветя, които пазиш свити

за мен и моите пътища.

 

Очите си по теб изгледах…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огнян Цветанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...