Очите си по теб изгледах
А къде са ти сега реките?
Чии ръце ли ще те носят?
Нозете къде те водят?
С чии очи ще гледаш към звездите?
В косите ти, кобили черни
чии ли длани ще се гонят?
Плода на устните ти как ли
разцъфва пак чрез думи верни?
Ръцете ми днес не те носят,
нозете ти към мен не водят,
с очите ми света не гледаш.
Ръцете ми дъха ти просят
и него търсят, в сънища
събират на утрините ти росите,
цветя, които пазиш свити
за мен и моите пътища.
Очите си по теб изгледах…
© Огнян Цветанов All rights reserved.
