13.12.2013 г., 22:56

Очите си по теб изгледах

753 0 6

А къде са ти сега реките?

Чии ръце ли ще те носят?

Нозете къде те водят?

С чии очи ще гледаш към звездите?

 

В косите ти, кобили черни

чии ли длани ще се гонят?

Плода на устните ти как ли

разцъфва пак чрез думи верни?

 

Ръцете ми днес не те носят,

нозете ти към мен не водят,

с очите ми света не гледаш.

Ръцете ми дъха ти просят

 

и  него търсят, в сънища

събират на утрините ти росите,

цветя, които пазиш свити

за мен и моите пътища.

 

Очите си по теб изгледах…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огнян Цветанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...