20 feb 2007, 14:32

Очите ти...

  Poesía
1.3K 0 3
Очите ти са две кристални езера,
които много сълзи са проляли.
Очите ти са път към твоята душа,
която много болка преживява.

Пусни ти мен, приятелката твоя,
да се докосна аз до твоята душа.
И с тихи думи да те приютя,
във своя храм на щастие и на спокойство.

Не искам аз очите ти сълзи да леят,
бих искала в тях огън да гори...
Душата ти не ща да страда,
а да се радва като мънико дете!

Ела със мен, приятелко, не страдай!
Ела, ще видиш, че не си сама!
Бих дала всичко на света, аз твойта болка да отмия,
да знам, че радваш се сега на любовта и песента.

Очите ти са две кристални езера,
но знам все още могат да обичат!
Очите ти са път към твоята душа,
която наранена е, но не и празна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЛиЛия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не искам аз очите ти сълзи да леят,
    ....
    Душата ти не ща да страда,
    ....
    Ела със мен, приятелко, не страдай!
    Ела, ще видиш, че не си сама!

    ето, сама го каза, затова позволи и на другите да бъдат до теб, за да видиш че не си сама, защото колкото и да не ти се вярва, в света има и добро ;]
  • Браво Лили! - 6!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Лили!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...