20 февр. 2007 г., 14:32

Очите ти...

1.3K 0 3
Очите ти са две кристални езера,
които много сълзи са проляли.
Очите ти са път към твоята душа,
която много болка преживява.

Пусни ти мен, приятелката твоя,
да се докосна аз до твоята душа.
И с тихи думи да те приютя,
във своя храм на щастие и на спокойство.

Не искам аз очите ти сълзи да леят,
бих искала в тях огън да гори...
Душата ти не ща да страда,
а да се радва като мънико дете!

Ела със мен, приятелко, не страдай!
Ела, ще видиш, че не си сама!
Бих дала всичко на света, аз твойта болка да отмия,
да знам, че радваш се сега на любовта и песента.

Очите ти са две кристални езера,
но знам все още могат да обичат!
Очите ти са път към твоята душа,
която наранена е, но не и празна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛиЛия Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не искам аз очите ти сълзи да леят,
    ....
    Душата ти не ща да страда,
    ....
    Ела със мен, приятелко, не страдай!
    Ела, ще видиш, че не си сама!

    ето, сама го каза, затова позволи и на другите да бъдат до теб, за да видиш че не си сама, защото колкото и да не ти се вярва, в света има и добро ;]
  • Браво Лили! - 6!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Лили!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...