Очите ти...
които много сълзи са проляли.
Очите ти са път към твоята душа,
която много болка преживява.
Пусни ти мен, приятелката твоя,
да се докосна аз до твоята душа.
И с тихи думи да те приютя,
във своя храм на щастие и на спокойство.
Не искам аз очите ти сълзи да леят,
бих искала в тях огън да гори...
Душата ти не ща да страда,
а да се радва като мънико дете!
Ела със мен, приятелко, не страдай!
Ела, ще видиш, че не си сама!
Бих дала всичко на света, аз твойта болка да отмия,
да знам, че радваш се сега на любовта и песента.
Очите ти са две кристални езера,
но знам все още могат да обичат!
Очите ти са път към твоята душа,
която наранена е, но не и празна!
© ЛиЛия Илиева All rights reserved.
- 6!