20.02.2007 г., 14:32

Очите ти...

1.3K 0 3
Очите ти са две кристални езера,
които много сълзи са проляли.
Очите ти са път към твоята душа,
която много болка преживява.

Пусни ти мен, приятелката твоя,
да се докосна аз до твоята душа.
И с тихи думи да те приютя,
във своя храм на щастие и на спокойство.

Не искам аз очите ти сълзи да леят,
бих искала в тях огън да гори...
Душата ти не ща да страда,
а да се радва като мънико дете!

Ела със мен, приятелко, не страдай!
Ела, ще видиш, че не си сама!
Бих дала всичко на света, аз твойта болка да отмия,
да знам, че радваш се сега на любовта и песента.

Очите ти са две кристални езера,
но знам все още могат да обичат!
Очите ти са път към твоята душа,
която наранена е, но не и празна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛиЛия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не искам аз очите ти сълзи да леят,
    ....
    Душата ти не ща да страда,
    ....
    Ела със мен, приятелко, не страдай!
    Ела, ще видиш, че не си сама!

    ето, сама го каза, затова позволи и на другите да бъдат до теб, за да видиш че не си сама, защото колкото и да не ти се вярва, в света има и добро ;]
  • Браво Лили! - 6!
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Лили!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...