20 ene 2019, 19:42

Очите ти са жълти клади

  Poesía
467 1 3

                                   Кто был охотник? Кто добыча?

                                             Все дьявольски-наоборот.

                                                          Марина Цветаева

 

                            Даже мен да ме няма на белия свят,

                                                     потърси любовта ми

                                            в стръкче пролетен цвят...

                                                                             песен

 

Ловецо на избягали сърни,

проблясва в дирите ми

мисъл.

Замлъкналите устни

не вини.

Прозреш ли в мен,

ще се превърна

в писък.

След думите ми не върви

в нощта

пътеката ми мека

ги поглъща.

Бледнее аленото

на свещта

и сенки неизменно

връща.

Не ме търси на този свят

удавница съм в спомен

бистър.

Не ме възраждай в звук и цвят  

в прозрачна капка

съм мълчание.

И изстрел.

 

19.01.2019

 

 

 

           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Лиа. Не съм това, което бих могла да бъда, отхвърляйки такива ограничения като закрепване на определен смисъл към определени думи. Опитвам се да се освободя от такива окови, които пречат на възприятията ми. Къде ми се удава, къде не. И все е за добро. Продължавам да вярвам в това.
  • Няма за какво Мария. Аз не поставям нищо, което не ми е харесало и то много да ми е харесало.... в любими. Имам си виждане, разбиране и преоткриване на фабулата. Разбира се, чисто личностно. Няма какво да те хваля , ти сама си го знаеш, че си добра. Аз пък от своя личностна гледна точка, като читател, харесвам произведенията ти, защото винаги са различни, движещи се, някак, избуяващи ...Ако може така да се определи. За различните форми и играта в смисъла...Просто, харесвам това, което ме кара да искам да творя. Благодаря!
  • Благодаря за "Любими".

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...