Очите ти са жълти клади
Кто был охотник? Кто – добыча?
Все дьявольски-наоборот.
Марина Цветаева
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми
в стръкче пролетен цвят...
песен
Ловецо на избягали сърни,
проблясва в дирите ми
мисъл.
Замлъкналите устни
не вини.
Прозреш ли в мен,
ще се превърна
в писък.
След думите ми не върви
в нощта –
пътеката ми мека
ги поглъща.
Бледнее аленото
на свещта
и сенки неизменно
връща.
Не ме търси на този свят –
удавница съм в спомен
бистър.
Не ме възраждай в звук и цвят –
в прозрачна капка
съм мълчание.
И изстрел.
19.01.2019
© Мария Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Лиа. Не съм това, което бих могла да бъда, отхвърляйки такива ограничения като закрепване на определен смисъл към определени думи. Опитвам се да се освободя от такива окови, които пречат на възприятията ми. Къде ми се удава, къде не. И все е за добро. Продължавам да вярвам в това.
-
Няма за какво Мария. Аз не поставям нищо, което не ми е харесало и то много да ми е харесало.... в любими. Имам си виждане, разбиране и преоткриване на фабулата. Разбира се, чисто личностно. Няма какво да те хваля , ти сама си го знаеш, че си добра. Аз пък от своя личностна гледна точка, като читател, харесвам произведенията ти, защото винаги са различни, движещи се, някак, избуяващи ...Ако може така да се определи. За различните форми и играта в смисъла...Просто, харесвам това, което ме кара да искам да творя. Благодаря!
-
Благодаря за "Любими".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
