Очите ти са жълти клади
Кто был охотник? Кто – добыча?
Все дьявольски-наоборот.
Марина Цветаева
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми
в стръкче пролетен цвят...
песен
Ловецо на избягали сърни,
проблясва в дирите ми
мисъл.
Замлъкналите устни
не вини.
Прозреш ли в мен,
ще се превърна
в писък.
След думите ми не върви
в нощта –
пътеката ми мека
ги поглъща.
Бледнее аленото
на свещта
и сенки неизменно
връща.
Не ме търси на този свят –
удавница съм в спомен
бистър.
Не ме възраждай в звук и цвят –
в прозрачна капка
съм мълчание.
И изстрел.
19.01.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
