20 янв. 2019 г., 19:42

Очите ти са жълти клади

468 1 3

                                   Кто был охотник? Кто добыча?

                                             Все дьявольски-наоборот.

                                                          Марина Цветаева

 

                            Даже мен да ме няма на белия свят,

                                                     потърси любовта ми

                                            в стръкче пролетен цвят...

                                                                             песен

 

Ловецо на избягали сърни,

проблясва в дирите ми

мисъл.

Замлъкналите устни

не вини.

Прозреш ли в мен,

ще се превърна

в писък.

След думите ми не върви

в нощта

пътеката ми мека

ги поглъща.

Бледнее аленото

на свещта

и сенки неизменно

връща.

Не ме търси на този свят

удавница съм в спомен

бистър.

Не ме възраждай в звук и цвят  

в прозрачна капка

съм мълчание.

И изстрел.

 

19.01.2019

 

 

 

           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Лиа. Не съм това, което бих могла да бъда, отхвърляйки такива ограничения като закрепване на определен смисъл към определени думи. Опитвам се да се освободя от такива окови, които пречат на възприятията ми. Къде ми се удава, къде не. И все е за добро. Продължавам да вярвам в това.
  • Няма за какво Мария. Аз не поставям нищо, което не ми е харесало и то много да ми е харесало.... в любими. Имам си виждане, разбиране и преоткриване на фабулата. Разбира се, чисто личностно. Няма какво да те хваля , ти сама си го знаеш, че си добра. Аз пък от своя личностна гледна точка, като читател, харесвам произведенията ти, защото винаги са различни, движещи се, някак, избуяващи ...Ако може така да се определи. За различните форми и играта в смисъла...Просто, харесвам това, което ме кара да искам да творя. Благодаря!
  • Благодаря за "Любими".

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...