Започвам с началото,

а кратко е то:

Ние бяхме във Пловдив

по шах на турнир див! 

Запълвахме времето

с бурни игри -

в хотелските двери*

занимание просто.

Рожден ден аз имах,

един балон си скатах,

пред подбрани го пуснах

и ето ти смях!

Висок, десетгодишен,

спретнат, ухилен -

главата си ползва

балона да "джазва"! 

Крайно решителен,

прие прякор - Рогато!

Викът му е мощен,

а името - възпято!

Пропуснах да кажа, че той е възпитан,

весел, усърден и вечно "изтупан".

Той е мъжага здрав и активен,

от всички е смятан за културен и умен.

След месец отидох

на гости у него

и тогава изпитах

най-висшето благо.

Мятах отново балони,

тоз път с вода напълнени!

Видях старчета без зъби

и съзрях съседи груби.

Поканих Рогато във къщи - 

бихме се, що се пребихме!

Замазахме с няколко смешки

и всъщност не се наранихме.

По-късно имахме множество срещи,

дори след летата горещи -

ходих му на гости и прекарах една нощ

в дома му прекрасен и немалък на площ. 

Гледахме филми,

играхме "Монополи", 

на теми любими

говорихме весели!

И карти играхме,

и заситени бяхме.

Навънка се мокрихме

и за край - пак сухи бяхме**!

Годината мина,

после втора и трета.

Веселбата затихна -

нали съм личност заета.

Сега веч завръщам се

само с шепа семпли куплети.

Знам ли що все срамувам се,

сипя спомени вехти!

Дали е само надежда

или светлото бъдеще?

Да разберем ли какво ще е

след една олимпиада***?

* По-точно в моята стая, където спяхме три деца.

** Майка му беше така добра да ми изпере чорапите и да ми даде нови.

*** По астрономия.