25.06.2010 г., 11:30

Ода на Рогатото

1K 0 2

Започвам с началото,

а кратко е то:

Ние бяхме във Пловдив

по шах на турнир див! 

 

Запълвахме времето

с бурни игри -

в хотелските двери*

занимание просто.

 

Рожден ден аз имах,

един балон си скатах,

пред подбрани го пуснах

и ето ти смях!

 

Висок, десетгодишен,

спретнат, ухилен -

главата си ползва

балона да "джазва"! 

 

Крайно решителен,

прие прякор - Рогато!

Викът му е мощен,

а името - възпято!

 

Пропуснах да кажа, че той е възпитан,

весел, усърден и вечно "изтупан".

Той е мъжага здрав и активен,

от всички е смятан за културен и умен.

 

След месец отидох

на гости у него

и тогава изпитах

най-висшето благо.

 

Мятах отново балони,

тоз път с вода напълнени!

Видях старчета без зъби

и съзрях съседи груби.

 

Поканих Рогато във къщи - 

бихме се, що се пребихме!

Замазахме с няколко смешки

и всъщност не се наранихме.

 

По-късно имахме множество срещи,

дори след летата горещи -

ходих му на гости и прекарах една нощ

в дома му прекрасен и немалък на площ. 

 

Гледахме филми,

играхме "Монополи", 

на теми любими

говорихме весели!

 

И карти играхме,

и заситени бяхме.

Навънка се мокрихме

и за край - пак сухи бяхме**!

 

Годината мина,

после втора и трета.

Веселбата затихна -

нали съм личност заета.

 

Сега веч завръщам се

само с шепа семпли куплети.

Знам ли що все срамувам се,

сипя спомени вехти!

 

Дали е само надежда

или светлото бъдеще?

Да разберем ли какво ще е

след една олимпиада***?

 

* По-точно в моята стая, където спяхме три деца.

** Майка му беше така добра да ми изпере чорапите и да ми даде нови.

*** По астрономия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дебютирам в хумористичната поезия с мутиралите си шеги. Това е само началото, а Рогатото е истински и велик човек (който няма рога).
  • Браво! Разсмя ме изтински!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....