30 abr 2007, 12:16  

Ода за работническия шкаф

  Poesía
801 0 17

 

- О, Шкафе!

 

Ти,

който от сутрин до вечер,

ми служеше предано.

 

Ти,

който по цял ден,

съзерцаваше моята скука -

без да ти пука.

 

Дали ще намериш място

в сърцето си ледено,

да съхраниш моите дневници

в които като диви отшелници,

се изреждат моите делници,

разпределени между недели

и понеделници?

 

О, Шкафе!

 

Ти знай -

и на мен не ми пука,

защото

на цялата тази история,

ще сложа край,

на бара в "Астория",

след като довърша те

с чука.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • напомня вапцаров в отношението ти към предмета.много е добро
  • какво мерихте......нищо се не вижда......явно с лупи сте си помагали
  • Лично мнение - по брутален начин сложиха край на цялата ни "история" - затова все по - често пием в барове като 'Астория" , а ако не ти пука защо си го написал тука.....искаме себе си да излъжем и , че не ни пука за това че образовани хора от "принуда" са тръгнали към "тъй хубавия Запад" и трябва да......и задници .. и ...усетих това което е шкафа - цяло поколение , цяла "ера" и няма значение какво държи в него , аз лично имах и порно списания , но това не променя нищо ..те бяха вътре в този работбнически шкаф......естествено че никой не може да пише само "шедьоври" - всъщност кой определя какво е шедьовър....каквото съм написал , хубаво , лошо или бездарно , аз си го обичам повече от произведенияата на Пушкин , Лермантов или Едгар Алан По/които имам удоволствието да чета в оригинал/ , защото съм Егоист -като всички нас/открити или лицемери/ и защото всяко нещо което съм написал е излязло от сърцето и отразява искрените ми душевни терзания в даден момент или период...което за мен си е по скъпо от тези на наистина "Великите"
  • Аха! Чао! Поддържай занаята!
  • Пасаторче! Разбира се, че няма нужда да работиш! Ти вече ще си ги смучкаш ей тъй, за развлечение!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...