30 апр. 2007 г., 12:16  

Ода за работническия шкаф

796 0 17

 

- О, Шкафе!

 

Ти,

който от сутрин до вечер,

ми служеше предано.

 

Ти,

който по цял ден,

съзерцаваше моята скука -

без да ти пука.

 

Дали ще намериш място

в сърцето си ледено,

да съхраниш моите дневници

в които като диви отшелници,

се изреждат моите делници,

разпределени между недели

и понеделници?

 

О, Шкафе!

 

Ти знай -

и на мен не ми пука,

защото

на цялата тази история,

ще сложа край,

на бара в "Астория",

след като довърша те

с чука.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • напомня вапцаров в отношението ти към предмета.много е добро
  • какво мерихте......нищо се не вижда......явно с лупи сте си помагали
  • Лично мнение - по брутален начин сложиха край на цялата ни "история" - затова все по - често пием в барове като 'Астория" , а ако не ти пука защо си го написал тука.....искаме себе си да излъжем и , че не ни пука за това че образовани хора от "принуда" са тръгнали към "тъй хубавия Запад" и трябва да......и задници .. и ...усетих това което е шкафа - цяло поколение , цяла "ера" и няма значение какво държи в него , аз лично имах и порно списания , но това не променя нищо ..те бяха вътре в този работбнически шкаф......естествено че никой не може да пише само "шедьоври" - всъщност кой определя какво е шедьовър....каквото съм написал , хубаво , лошо или бездарно , аз си го обичам повече от произведенияата на Пушкин , Лермантов или Едгар Алан По/които имам удоволствието да чета в оригинал/ , защото съм Егоист -като всички нас/открити или лицемери/ и защото всяко нещо което съм написал е излязло от сърцето и отразява искрените ми душевни терзания в даден момент или период...което за мен си е по скъпо от тези на наистина "Великите"
  • Аха! Чао! Поддържай занаята!
  • Пасаторче! Разбира се, че няма нужда да работиш! Ти вече ще си ги смучкаш ей тъй, за развлечение!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...