30.04.2007 г., 12:16  

Ода за работническия шкаф

792 0 17

 

- О, Шкафе!

 

Ти,

който от сутрин до вечер,

ми служеше предано.

 

Ти,

който по цял ден,

съзерцаваше моята скука -

без да ти пука.

 

Дали ще намериш място

в сърцето си ледено,

да съхраниш моите дневници

в които като диви отшелници,

се изреждат моите делници,

разпределени между недели

и понеделници?

 

О, Шкафе!

 

Ти знай -

и на мен не ми пука,

защото

на цялата тази история,

ще сложа край,

на бара в "Астория",

след като довърша те

с чука.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • напомня вапцаров в отношението ти към предмета.много е добро
  • какво мерихте......нищо се не вижда......явно с лупи сте си помагали
  • Лично мнение - по брутален начин сложиха край на цялата ни "история" - затова все по - често пием в барове като 'Астория" , а ако не ти пука защо си го написал тука.....искаме себе си да излъжем и , че не ни пука за това че образовани хора от "принуда" са тръгнали към "тъй хубавия Запад" и трябва да......и задници .. и ...усетих това което е шкафа - цяло поколение , цяла "ера" и няма значение какво държи в него , аз лично имах и порно списания , но това не променя нищо ..те бяха вътре в този работбнически шкаф......естествено че никой не може да пише само "шедьоври" - всъщност кой определя какво е шедьовър....каквото съм написал , хубаво , лошо или бездарно , аз си го обичам повече от произведенияата на Пушкин , Лермантов или Едгар Алан По/които имам удоволствието да чета в оригинал/ , защото съм Егоист -като всички нас/открити или лицемери/ и защото всяко нещо което съм написал е излязло от сърцето и отразява искрените ми душевни терзания в даден момент или период...което за мен си е по скъпо от тези на наистина "Великите"
  • Аха! Чао! Поддържай занаята!
  • Пасаторче! Разбира се, че няма нужда да работиш! Ти вече ще си ги смучкаш ей тъй, за развлечение!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...