- О, Шкафе!
Ти,
който от сутрин до вечер,
ми служеше предано.
Ти,
който по цял ден,
съзерцаваше моята скука -
без да ти пука.
Дали ще намериш място
в сърцето си ледено,
да съхраниш моите дневници
в които като диви отшелници,
се изреждат моите делници,
разпределени между недели
и понеделници?
О, Шкафе!
Ти знай -
и на мен не ми пука,
защото
на цялата тази история,
ще сложа край,
на бара в "Астория",
след като довърша те
с чука.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени