За теб родино жертва бяха,
на Господ дадоха и тяло, дух.
Днес време е да почетем делата,
историята да се помни и след нас.
Изпълнени били са с идеали,
живот отдават за родина, род.
И колко тази жертва значи,
цената днес да сме народ.
Но свободата трябва да се пази,
за нея се воюва всеки ден.
Защото този подвиг задължава,
и нея, него, теб и мен.
Към небесата Шипка се издига,
на връх висок от камък и гранит.
Напомня ни за епопеята тогава,
телата бранещи ни като щит.
Глава България високо вдига,
със гордо чело за да бъде днес.
На тирания казали сме стига,
да се помолим време е на този ден.
И в храма свещи да запалим,
да помълчим на падналите в чест.
И молим ти се Господи пази България,
от туй нуждае се родината и днес!
© Петър Петров Todos los derechos reservados