31 ene 2010, 19:38

Ода за виното

  Poesía » Otra
3.2K 0 12

И е толкова гъст ароматът му,
и е толкова плътен,
уловил в себе си вятъра -
влажен, тежък, разпътен,
вплел мириса земен -

 пръст със пот напоена,

пръстен около мене,

виното е вселена,
виното е предчувствие,
виното е остатък,
чистата кръв на земята,
чистият див отпечатък,

светлите глътки лято,

резките нотки зима,

виното е очакване,

което в мига те има.

 

Потопило до дъно слънцето,
като златен печат за чудо,
виното е насъщо случване -
жива, красива лудост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...