31.01.2010 г., 19:38

Ода за виното

3.2K 0 12

И е толкова гъст ароматът му,
и е толкова плътен,
уловил в себе си вятъра -
влажен, тежък, разпътен,
вплел мириса земен -

 пръст със пот напоена,

пръстен около мене,

виното е вселена,
виното е предчувствие,
виното е остатък,
чистата кръв на земята,
чистият див отпечатък,

светлите глътки лято,

резките нотки зима,

виното е очакване,

което в мига те има.

 

Потопило до дъно слънцето,
като златен печат за чудо,
виното е насъщо случване -
жива, красива лудост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...